Зад. 1. Подчертайте с права линия вярно изписаните думи и изрази.

1. белфастки 21. лъкатуши 41. скръбен
2. изменик 22. нокътят 42. параграф
3. чертаеме 23. докоснеше 43. улейообразен
4. варо-пясъчен 24. еди къде 44. беберон
5. усмивам 25. снага-топола 45. плагият
6. изпети 26. котелът 46. тревясал
7. Чуйпетльово 27. движът 47. перископ
8. двама сноби 28. власта 48. джиесем
9. дърварът 29. бинокал 49. на готово
10. приситя 30. изконна 50. уволация
11. учителю 31. вяроизповедание 51. поддавам се
12. беловласт 32. демитализиране 52. цялостта
13. тесногръд 33. Иван-Срацимир 53. фабола
14. динозавар 34. реках 54. опълчвам се
15. софиянец 35. дефиз 55. коситба
16. безрасъден 36. не знаейки 56. камофлаж
17. светлозелен 37. креснал 57. вице-шампион
18. храм-паметник 38. три пътя 58. сталактит
19. коалицийонна 39. рок музикант 59. писамце
20. най-мразя 40. пищност 60. венчелистче

Зад. 2. Препишете изреченията, като отстраните допуснатите граматически и правописни грешки.

Преставата ни, че под Османска власт духовния живот на българите замрел или поне западнал, е не точна и проистича от друга неточност: нашите престави за българския духовен живот през XIV-ти век.

Безусловно живопистците в Бояна, Търново, Иваново, както и търновската книжовна школа бележът висок върх в културата на европейския изток. Освен на творческият гений на отделни книжовници и живопистци тези постижения се далжали на съществуващите в Средновековна България институций, които насарчавали творчеството им и до голяма степен го напръвлявали, понеже на него били възложени несамо еститически, но и общественни функции: да въспитава подданниците във чиста ортодоксия, да им вношава почит към Българския престол, почит към онези добрудетели, които трябвало да опслужат и заздравят общноста, включена в границите на България.

Но докого стигали тези изблици на виша за времето си мисал? Кого ползвала еститическата стойнос на саздадения в Търново книжовен стил, представляващ донякъде само-целно майсторство? Тъй както патоса на риториката може да се излее само в монулог, и забележителните происведения на късно-средновековната ни книжовнос едва ли имали за адресад някой извън кръгът на високо посветените – някаква публика. Съвсем логично подир краят на Българските държави тези произведения намерили прийем извън земите ни и пак у такива, посветени на ортодоксалната словестност, професионалисти. Непредполагаме обаче, че евтимиевата правописно-езикова риформа стигнала дори до свещенниците; тя засягала изключително тясния кръг на преводачи, приписвачи и автори от Света Гора Търновска.

Зад. 3. Препишете текста. Поставете пропуснатите препинателни знаци, без да променяте границите на изреченията.

Щом пристигна великият хан пламнаха буйни огньове по всички огнища в двореца му двама слуги бързо смениха измокрените му дрехи но той все зъзнеше и дълго не можа да се стопли. Пронизван от студени тръпки Крум побърза да си легне ала тая нощ той спа неспокойно и на сутринта се пробуди блед със зачервени очи отпаднал. Все пак може би нямаше да стане това което стана седем дена по-късно ако бе останал Крум тоя ден на почивка в Преслав но той като се надяваше че ездата ще го разгорещи и ободри още рано преди пладне напусна аула със сина си Омуртаг. А през целия този ден небето беше облачно въздухът и всичко по земята беше пропито с влага и така великият хан вечерта трябваше да бъде пренесен на носилка в Плиска понеже бе изгубил свяст от силния огън в който бе пламнало тялото му…

Ювиги хан Крум беше тежко болен. Главният жрец и лекар от капището в Мадара когото бе довел тук Омуртаг даде на болния някакво питие и то бързо угаси огъня в гърдите му. Помогнаха му да се приповдигне и той дълго седя в леглото си мълчалив дълбоко замислен сякаш се ослушваше в някакъв далечен шум или очакваше нещо. И после като усети че треската отново обхващаше тялото му с твърди ледени пръсти той поклати глава на мислите си и се обърна към стария жрец който се бе изправил наблизо обърнат на изток.

Няма да ми помогнат тоя път твоите билки и заклинания каза той на беловласия жрец и като изкриви някак присмехулно устни продължи. Върни се ти още сега в Мадара и заколи там на жертвеника в свещената пещера черна кокошка или заек. Така ще бъде по-добре всемогъщият Тангра може да утоли жаждата си с топла кръв.

Зад. 4. Напишете текст (около две-три страници) на тема: “Паметта е по-дълга от чувството”.

ВАРИАНТ № 2 С ПОПРАВЕНИ ГРЕШКИ

Зад. 1. Подчертайте с права линия вярно изписаните думи и изрази.

1. белфастки 21. лъкатуши 41. скръбен
2. изменик 22. нокътят 42. параграф
3. чертаеме 23. докоснеше 43. улейообразен
4. варо-пясъчен 24. еди къде 44. беберон
5. усмивам 25. снага-топола 45. плагият
6. изпети 26. котелът 46. тревясал
7. Чуйпетльово 27. движът 47. перископ
8. двама сноби 28. власта 48. джиесем
9. дърварът 29. бинокал 49. на готово
10. приситя 30. изконна 50. уволация
11. учителю 31. вяроизповедание 51. поддавам се
12. беловласт 32. демитализиране 52. цялостта
13. тесногръд 33. Иван-Срацимир 53. фабола
14. динозавар 34. реках 54. опълчвам се
15. софиянец 35. дефиз 55. коситба
16. безрасъден 36. не знаейки 56. камофлаж
17. светлозелен 37. креснал 57. вице-шампион
18. храм-паметник 38. три пътя 58. сталактит
19. коалицийонна 39. рок музикант 59. писамце
20. най-мразя 40. пищност 60. венчелистче

Зад. 2. Препишете изреченията, като отстраните допуснатите граматически и правописни грешки.

Представата ни, че под османска власт духовният живот на българите замрял или поне западнал, е неточна и произтича от друга неточност: нашите представи за българския духовен живот през XIV век.

Безусловно живописците в Бояна, Търново, Иваново, както и Търновската книжовна школа бележат висок връх в културата на европейския Изток. Освен на творческия гений на отделни книжовници и живописци тези постижения се дължали на съществуващите в средновековна България институци, които насърчавали творчеството им и до голяма степен го направлявали, понеже на него били възложени не само естетически, но и обществени функции: да възпитава поданиците в чиста ортодоксия, да им внушава почит към българския престол, почит към онези добродетели, които трябвало да обслужат и заздравят общността, включена в границите на България.

Но до кого стигали тези изблици на висша за времето си мисъл? Кого ползвала естетическата стойност на създадения в Търново книжовен стил, представляващ донякъде самоцелно майсторство? Тъй както патосът на риториката може да се излее само в монолог, и забележителните произведения на късносредновековната ни книжовност едва ли имали за адресат някого извън кръга на високо посветените – някаква публика. Съвсем логично подир края на българските държави тези произведения намерили прием извън земите ни и пак у такива, посветени на ортодоксалната словесност, професионалисти. Не предполагаме обаче, че Евтимиевата правописно-езикова реформа стигнала дори до свещениците; тя засягала изключително тесния кръг на преводачи, преписвачи и автори от Света гора Търновска.

Зад. 3. Препишете текста. Поставете пропуснатите препинателни знаци, без да променяте границите на изреченията.

Щом пристигна великият хан, пламнаха буйни огньове по всички огнища в двореца му, двама слуги бързо смениха измокрените му дрехи, но той все зъзнеше и дълго не можа да се стопли. Пронизван от студени тръпки, Крум побърза да си легне, ала тая нощ той спа неспокойно и на сутринта се пробуди блед, със зачервени очи, отпаднал. Все пак може би нямаше да стане това, което стана седем дена по-късно, ако бе останал Крум тоя ден на почивка в Преслав, но той, като се надяваше, че ездата ще го разгорещи и ободри, още рано преди пладне напусна аула със сина си Омуртаг. А през целия този ден небето беше облачно, въздухът и всичко по земята беше пропито с влага и така великият хан вечерта трябваше да бъде пренесен на носилка в Плиска, понеже бе изгубил свяст от силния огън, в който бе пламнало тялото му…

Ювиги хан Крум беше тежко болен. Главният жрец и лекар от капището в Мадара, когото бе довел тук Омуртаг, даде на болния някакво питие и то бързо угаси огъня в гърдите му. Помогнаха му да се приповдигне и той дълго седя в леглото си мълчалив, дълбоко замислен, сякаш се ослушваше в някакъв далечен шум или очакваше нещо. И после, като усети, че треската отново обхващаше тялото му с твърди ледени пръсти, той поклати глава на мислите си и се обърна към стария жрец, който се бе изправил наблизо, обърнат на изток.

– Няма да ми помогнат тоя път твоите билки и заклинания – каза той на беловласия жрец и като изкриви някак присмехулно устни, продължи. – Върни се ти още сега в Мадара и заколи там, на жертвеника в свещената пещера, черна кокошка или заек! Така ще бъде по-добре – всемогъщият Тангра може да утоли жаждата си с топла кръв!